Връщам се от върха. Бях там сам и гледах Европа от горе.
На слизане минах покрай Вало като в миг и силния вятър изведнъж спря. Сетих се да пия вода и извадих шишето. Пробих ледената коричка на гърлото и надигайки видях мъглата… усетих хладната ѝ прегръдка и силната болка в крака почти едновременно. Дали ще намеря пътя, дали крака ще стане по-зле, дали ще се справя ?

Този страх е безценнен винаги, когато е вече спомен, когато всичко е преключило добре. Това е пиянството на Фройд, сделката, която сключваме, за да излезем за малко от живота. Сделката, която всеки екстремен спорт сключва с теб – страх срещу забрава. Ти ще се страхуваш и в замяна ще забравиш собствения си живот. Дори да се сетиш той ще ти изглежда далечен, защото сега трябва да пиеш вода, да намериш пътя преди да се изгубиш в мъглата, да стигнеш хижата преди крака ти да те е предал.

После седиш и се чудиш къде си ти между тези два свята. Там по Бионасай или долу между хиляди малки задачи..

Виждам светещи капчици от мъглата в светлината на челника.
Деретата са станали малки рекички.
Ритъма от тежкото ми дишане брои завоите.
Два часа до изгрев.

Оставям облаците долу. Лежа и гледам как топлия вятър изпарява снега и прави нови. Тези, от които ще бягам утре.
Снимам минзухарите в продължение на часове.
Мижам в небето и забравям за времето.
– Искаш ли чай ? – посреща ме Венци.

Слизам на любимо място. Ще вали, но ще спра, когато стигна минзухарите. Те ще измушват снега с нетърпението си, а ще залягам в опит да превърна тази снимка в традиция.
Играя шахмат със снега, който губи с всяка крачка, но само преди дни всичко е било различно.

Слушам сутрешните си мисли на фона на прибоя и чакам слънцето да се покаже. От време на време звука на някоя по-силна вълна ме връща в тук и сега, в малкото бягство, което предприех за уикенда. Две преливащи една в друга нереалности. Спомени от неродени спомени.

п.с. Ако пристигате с влак в Бургас се ослушайте на пирона за човек приканващ да ви закара навсякъде по южното Черноморие на цената на билета. Това е бате Любо, доверете му се. Най-бързия начин да се сетите отново, че пътуването не е преместване от точка до точка. От 28 години бате Любо помага на хората да започнат онова приключение, което мрази ежедневието. На цената на редовния билет…

Слизам. Снега лепне по обувките, а където се е стопил се е превърнал в мочурище. Всичко е залято, напоено и покрито с минзухари.Погледа ми търси варианти. Влагата се насъбира в малки водни каналчета образуващи вадички, после локви, канали и рекички.
Когато слизам долу и виждам голямата река знам всичко за нея, от къде идва, как се е насъбрала.Рекурсия от водни фрактали.

п.с Ако оставате в Рилския манастир и искате баня си вземете стая (килия) в новата част. Рецепцията е точно до главния музей.
🙂

Излизаме на скалата и се смеем, правим клипове и говорим измислици все едно сме на седемхилядник, по-късно ще ги пратя на братовчед ми, обръщаме се и снимаме пейзажа. Поглеждам хората с мен. Ще бъдем все по-малко заедно, защото ще виждаме все повече различия отколкото прилики. Ще търсим себе си другаде с други, но сега сме щастливи.

Детайли

Велосипеди:
Шосейка – Drag Master
Байк – Specialized Stumpjumper

Ниво на трудност:
напреднал колоездач (физически средно, технически лесно)
напреднал с нощувките и оцеляването на открито

Маршрут:
първи ден – Ямбол – Младежко – 130км
втори ден – Младежко – Арапя – 70км
трети ден – Арапя – Бургас – 70км
Бургас-Ямбол (вечерен влак)

Вървя напред. Още не мога да се наситя на звука от реката, но знам, че скоро ще ми омръзне. Когато стигна в хижата ще остане някъде надолу в дерето, някъде далеч и назад като живота, който съм оставил, за да дойда тук…