Виждам светещи капчици от мъглата в светлината на челника.
Деретата са станали малки рекички.
Ритъма от тежкото ми дишане брои завоите.
Два часа до изгрев.
Оставям облаците долу. Лежа и гледам как топлия вятър изпарява снега и прави нови. Тези, от които ще бягам утре.
Снимам минзухарите в продължение на часове.
Мижам в небето и забравям за времето.
– Искаш ли чай ? – посреща ме Венци.