Връщам се от върха. Бях там сам и гледах Европа от горе.
На слизане минах покрай Вало като в миг и силния вятър изведнъж спря. Сетих се да пия вода и извадих шишето. Пробих ледената коричка на гърлото и надигайки видях мъглата… усетих хладната ѝ прегръдка и силната болка в крака почти едновременно. Дали ще намеря пътя, дали крака ще стане по-зле, дали ще се справя ?
Този страх е безценнен винаги, когато е вече спомен, когато всичко е преключило добре. Това е пиянството на Фройд, сделката, която сключваме, за да излезем за малко от живота. Сделката, която всеки екстремен спорт сключва с теб – страх срещу забрава. Ти ще се страхуваш и в замяна ще забравиш собствения си живот. Дори да се сетиш той ще ти изглежда далечен, защото сега трябва да пиеш вода, да намериш пътя преди да се изгубиш в мъглата, да стигнеш хижата преди крака ти да те е предал.
После седиш и се чудиш къде си ти между тези два свята. Там по Бионасай или долу между хиляди малки задачи..